Ранима е човешката душа
Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани
мехлем от слънцето ще изпроси,
единствен лъч щом я погали
на трон сърцето пак я носи.
Тя знае, всичко се преживява,
колкото и странно да звучи,
ще се отпусне, ще помечтае,
в нощ спокойна ще се укроти.
За нея, не знам какво да кажа,
дори не стигат, изрази - сълзи,
но щом нахраним я с горещи думи,
тя отново пламва и гори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
