27 ago 2015, 18:38

Ранима е човешката душа 

  Poesía
762 0 11

Ранима е човешката душа,

попарена от сланата детелина,

вибрира в нея  звук и тишина,

а в утрото е пак неотразима.

 

Въпреки болката на старите рани

мехлем от  слънцето ще изпроси,

единствен лъч щом я погали

на трон сърцето пак я носи.

 

Тя знае, всичко се преживява,

колкото и странно да звучи,

ще се отпусне,  ще помечтае,

в нощ спокойна ще се укроти.

 

За нея, не знам какво да кажа,

дори не стигат, изрази - сълзи,

но щом нахраним я с горещи думи,

тя отново пламва и гори!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??