Рано

В дантелите прозоречният откос

краде деня и улицата теменужена;

кръвта гърми с априлски косинус -

като аларма в седем за пробуждане...

Светът се ражда пак за стотен път,

отрязъл нечий образ - ранен спомен,

по свои пътища мърморят си коли

и хората разнасят облаци балони...

Обхождат старото бистро два песа,

следят и чакат да не закъснее изгревът.

Оранжеви работници метат със песен

и търсят слънчевия диск да вдигнат.

А щом камбаната на храма извести,

животът пак начева с пълна скорост.

Усмихнато надявам старите мечти

и бързам с пролетта да добротворствам.