Рапсодия

Нобел40 (Делфи)
26 76

19 дек. 2006 г., 12:57

Поэзия

1014 1 2

Рапсодия

Обичам те завинаги,

макар сега сърцето да боли...

Ти толкова любов ми даде,

дори за миг не ме предаде.

И в твоите ласкави ръце

усещам се на седмото небе.

Двама тръпнем под дъгата,

душата ти е тъй богата.

Обича всичко да ми дава,
от самотата ме спасява.
В живота ми намръщен и суров
до мен върви една любов.

Със мен ти всичко сподели –

ех, нищо - нека ме боли...

А болката не е случайна,

по любовта ти всеотдайна.

Очите с нежност ми нашепват,

клепачите любовно трепват:

“Обичам те завинаги,

завинаги обичай ме и ти!"

“...в такава нощ минава само

трамвай като последна стража”