Рапсодия
Рапсодия
Обичам те завинаги,
макар сега сърцето да боли...
Ти толкова любов ми даде,
дори за миг не ме предаде.
И в твоите ласкави ръце
усещам се на седмото небе.
Двама тръпнем под дъгата,
душата ти е тъй богата.
Обича всичко да ми дава,
от самотата ме спасява.
В живота ми намръщен и суров
до мен върви една любов.
Със мен ти всичко сподели –
ех, нищо - нека ме боли...
А болката не е случайна,
по любовта ти всеотдайна.
Очите с нежност ми нашепват,
клепачите любовно трепват:
“Обичам те завинаги,
завинаги обичай ме и ти!"
“...в такава нощ минава само
трамвай като последна стража”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Делфи Все права защищены
