26 июл. 2005 г., 23:55

Равносметка 

  Поэзия
815 0 5
Ще пребродим небето,
да прелистваме истини,
а очите ни - слепите,
ще превърнем в мъниста.
Ще поим стари спомени -
няма сили за нови.
Да заровим отломките
на мечти и отрови.

А във бъдното - скрито
зад замръзнали синори,
семената ще сее,
някой, някога... призори.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила, знаеш, че твоето мнение е много, много важно за мен. Винаги съм чел коментарите ти с интерес и съм се съобразявал с критиката им, макар и рядка
    Поздрав с уважение!
  • Найдене, съжалявам че малко закъснях с коментара си и не успях да се класирам в списъка на хората, чието мнение е важно за тебе. Но се присъединявам към тяхното мнение и споделям възторга си от този пълен с истина стих, в който всяка дума е на мястото си и казва много. Поздравления! 6
  • Коментари от хора, които усещат,обичат и пишат поезия значат много за мен!
    Благодаря ви!
  • Сей...и зазорявай! Докосва стиха...зарежда!Поздрав!
  • Някой някога призори...
    Като мечтание за продължение
    Поздрав
Предложения
: ??:??