26.07.2005 г., 23:55

Равносметка

Поезия

1K 0 5

Ще пребродим небето,
да прелистваме истини,
а очите ни - слепите,
ще превърнем в мъниста.
Ще поим стари спомени -
няма сили за нови.
Да заровим отломките
на мечти и отрови.

А във бъдното - скрито
зад замръзнали синори,
семената ще сее,
някой, някога... призори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

hixxtam (Найден Найденов)

Мила, знаеш, че твоето мнение е много, много важно за мен. Винаги съм чел коментарите ти с интерес и съм се съобразявал с критиката им, макар и рядка
Поздрав с уважение!

2005-07-27T21:00:02+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Найдене, съжалявам че малко закъснях с коментара си и не успях да се класирам в списъка на хората, чието мнение е важно за тебе. Но се присъединявам към тяхното мнение и споделям възторга си от този пълен с истина стих, в който всяка дума е на мястото си и казва много. Поздравления! 6

2005-07-27T20:55:08+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Коментари от хора, които усещат,обичат и пишат поезия значат много за мен!
Благодаря ви!

2005-07-27T19:46:38+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Сей...и зазорявай! Докосва стиха...зарежда!Поздрав!

2005-07-27T09:47:33+03:00
daik (Георги Динински)

Някой някога призори...
Като мечтание за продължение
Поздрав

2005-07-27T00:14:09+03:00