Равносметка

26.07.2005 г., 23:55 ч.

Поезия

5.0 / 3

882 0 5

Ще пребродим небето,
да прелистваме истини,
а очите ни - слепите,
ще превърнем в мъниста.
Ще поим стари спомени -
няма сили за нови.
Да заровим отломките
на мечти и отрови.
А във бъдното - скрито
зад замръзнали синори,
семената ще сее,
някой, някога... призори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нищо не е наужким
Еднообразие

Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
Еквидистантна проекция

Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...
Пред пещерата

Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »