16 сент. 2010 г., 09:51
Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя.
Загърбихме всичко от страх.
Посяхме надежда с велика охота,
но пожънахме само прах.
Думите ни станаха излишни.
Летейки със пречупени криле.
На гребена на посивелите ни мисли.
Преследвани от алчните ни страхове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация