Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя.
Загърбихме всичко от страх.
Посяхме надежда с велика охота,
но пожънахме само прах.
Думите ни станаха излишни.
Летейки със пречупени криле.
На гребена на посивелите ни мисли.
Преследвани от алчните ни страхове. ...