velikataniki (Николина Милева)
207 6868
16.09.2010 г., 9:51 ч.

... равносметка... 

  Поезия » Друга
728 0 5

Пораснахме  и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.

Изминахме половината от пътя.
Загърбихме всичко от страх.
Посяхме надежда с велика охота,
но пожънахме само прах.


Думите ни станаха излишни.
Летейки със пречупени криле.
На гребена на посивелите ни мисли.
Преследвани от алчните ни страхове.

Мечтите се превърнаха в измама.
Поглеждайки назад към младостта.
С онази мъка по туй, що вече няма.
С онази бавна крачка, крачехме към старостта.

И този миг бе кулминацията на живота.
Мигът на равносметката, която ни сломи.
И питайки се – „Съдбата ли е тъй жестока"?
Забравихме, че всичко, що направихме
... направихме – сами.

 

2008

 

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истина така е...съгласна съм,Ники с теб.
  • Да,да тя тази е до преди 2 години,ами сега ако я почна,ще бъде още по-страшна...Шегувам се ххаххаххаха...Благодаря,че прочетохте.Поздрави.
  • Обичам да си правя равносметки!!! Така започва да ми се струва, че контролирам нещата, че не живея напразно, измама - на кой му се иска да живее напразно!!!
    "Мечтите се превърнаха в измама.
    Поглеждайки назад към младостта.
    С онази мъка по туй, що вече няма.
    С онази бавна крачка, крачехме към старостта."
  • "...пустотата бавно ни убива,
    нахлула силно в нашите души."

    Да не допускаме пустота да нахлува в душите ни!
    Ако наистина си на двадесет и шест години, а стихотворението си писала преди две години, се учудвам, че едно толкова младо момиче е написало подобно стихотворение.
  • Тъжна ретроспекция, но с верен отговор на финала. Поздрав, Ники! Мисля, че ти е рано за такива равносметки. Според мен на финала човек трябва да помъдрява /дори и мъничко/, а не да съжалява.
Предложения
: ??:??