... равносметка...
Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя.
Загърбихме всичко от страх.
Посяхме надежда с велика охота,
но пожънахме само прах.
Думите ни станаха излишни.
Летейки със пречупени криле.
На гребена на посивелите ни мисли.
Преследвани от алчните ни страхове.
Мечтите се превърнаха в измама.
Поглеждайки назад към младостта.
С онази мъка по туй, що вече няма.
С онази бавна крачка, крачехме към старостта.
И този миг бе кулминацията на живота.
Мигът на равносметката, която ни сломи.
И питайки се – „Съдбата ли е тъй жестока"?
Забравихме, че всичко, що направихме
... направихме – сами.
2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
