Равносметка
Последен ден, да правя равносметка?
нима е нужна не топли моето сърце.
Обличам аз отново старата жилетка,
от утре всичко пак е в моите ръце.
Годините минават някак неусетно,
променяме само, само нашето лице
В живота правим всичко да е цветно,
топлината не изпускаме от нашето сърце.
Както всички тъй и ние безбройни мисли,
редим в нашите глави.
сърцето и душата от необятното ще пие,
не нужното в тях далеч от мене остави.
Назад не искам аз да се обръщам,
по някога от там явяват се сълзи.
Обич в душата искам да поглъщам,
любов в сърцето нека ме грози.
В.Й. 30.12.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Йотов Все права защищены
