Равносметка
Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук,
червена роза,
без предпазливост,
че е цвете със бодли.
И свод непостижим,
и хиляди заблуди -
наивност, че небето е
за мен. Летях безгрижно,
бяла пеперуда,
вградих и сянката си
в светъл ден.
Да можех да се върна
и да поиграя
на домино и зарчета
без страх.
Платих, каквото трябваше,
не е висока
цената на измисления грях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
