Равносметка

17 нояб. 2017 г., 13:23

Поэзия » Философская

304 1 1

Реалното бе сън,

сънят реалност сляпа.

Не исках да се будя

и мигът да отлети.

Мечтите - захарен памук,

червена роза,

без предпазливост,

че е цвете със бодли.

И свод непостижим,

и хиляди заблуди -

наивност, че небето е

за мен. Летях безгрижно,

бяла пеперуда,

вградих и сянката си

в светъл ден.

Да можех да се върна

и да поиграя

на домино и зарчета

без страх.

Платих, каквото трябваше,

не е висока

цената на измисления грях.