Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук,
червена роза,
без предпазливост,
че е цвете със бодли.
И свод непостижим,
и хиляди заблуди -
наивност, че небето е
за мен. Летях безгрижно,
бяла пеперуда,
вградих и сянката си
в светъл ден.
Да можех да се върна
и да поиграя
на домино и зарчета
без страх.
Платих, каквото трябваше,
не е висока
цената на измисления грях.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
