Nov 17, 2017, 1:23 PM

Равносметка 

  Poetry » Phylosophy
303 1 1

 

Реалното бе сън,

сънят реалност сляпа.

Не исках да се будя

и мигът да отлети.

Мечтите - захарен памук,

червена роза,

без предпазливост,

че е цвете със бодли.

И свод непостижим,

и хиляди заблуди -

наивност, че небето е

за мен. Летях безгрижно,

бяла пеперуда,

вградих и сянката си

в светъл ден.

Да можех да се върна

и да поиграя

на домино и зарчета

без страх.

Платих, каквото трябваше,

не е висока

цената на измисления грях.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Грехът измислен, а цената? Тя реална ли е? Дано и тя е измислена! Поздрав за хубавият стих!
Random works
: ??:??