Равносметка
Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук,
червена роза,
без предпазливост,
че е цвете със бодли.
И свод непостижим,
и хиляди заблуди -
наивност, че небето е
за мен. Летях безгрижно,
бяла пеперуда,
вградих и сянката си
в светъл ден.
Да можех да се върна
и да поиграя
на домино и зарчета
без страх.
Платих, каквото трябваше,
не е висока
цената на измисления грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
