Равносметка

17.11.2017 г., 13:23 ч.

Поезия » Философска

243 1 1

Реалното бе сън,

сънят реалност сляпа.

Не исках да се будя

и мигът да отлети.

Мечтите - захарен памук,

червена роза,

без предпазливост,

че е цвете със бодли.

И свод непостижим,

и хиляди заблуди -

наивност, че небето е

за мен. Летях безгрижно,

бяла пеперуда,

вградих и сянката си

в светъл ден.

Да можех да се върна

и да поиграя

на домино и зарчета

без страх.

Платих, каквото трябваше,

не е висока

цената на измисления грях.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-17T13:30:06+02:00

Грехът измислен, а цената? Тя реална ли е? Дано и тя е измислена! Поздрав за хубавият стих!