Равносметка

Кажи ми още ли се взираш

в далечните контури на звездите?

И пак ли красота намираш

Във клончетата крехки на брезите?

Намери ли красивата принцеса,

дошла по мост въздушен в твоя сън?

Бленуваните брегове къде са?

За теб ли беше празничният звън?

Във лабиринта сложен на съдбата

отгатна ли маршрута на успеха?

За грижите намери ли отплата?

Получи ли във труден миг утеха?

И ако някаква неземна сила свише

По чудо върне времето назад,

Избрал ли би отново пътя си предишен,

Или потърсил би пък някакъв обрат?

Говориш тихо. Думите не чувам.

Отлитат бързо, диря не остават.

Не зная буден ли съм, или пък сънувам,

но сякаш казваш: ‘Пътят продължава...’.