Mar 29, 2020, 5:46 PM

Равносметка

769 0 0

Кажи ми още ли се взираш

в далечните контури на звездите?

И пак ли красота намираш

Във клончетата крехки на брезите?

 

Намери ли красивата принцеса,

дошла по мост въздушен в твоя сън?

Бленуваните брегове къде са?

За теб ли беше празничният звън?

 

Във лабиринта сложен на съдбата

отгатна ли маршрута на успеха?

За грижите намери ли отплата?

Получи ли във труден миг утеха?

 

И ако някаква неземна сила свише

По чудо върне времето назад,

Избрал ли би отново пътя си предишен,

Или потърсил би пък някакъв обрат?

 

Говориш тихо. Думите не чувам.

Отлитат бързо, диря не остават.

Не зная буден ли съм, или пък сънувам,

но сякаш казваш: ‘Пътят продължава...’.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Данчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...