29.03.2020 г., 17:46

Равносметка

766 0 0

Кажи ми още ли се взираш

в далечните контури на звездите?

И пак ли красота намираш

Във клончетата крехки на брезите?

 

Намери ли красивата принцеса,

дошла по мост въздушен в твоя сън?

Бленуваните брегове къде са?

За теб ли беше празничният звън?

 

Във лабиринта сложен на съдбата

отгатна ли маршрута на успеха?

За грижите намери ли отплата?

Получи ли във труден миг утеха?

 

И ако някаква неземна сила свише

По чудо върне времето назад,

Избрал ли би отново пътя си предишен,

Или потърсил би пък някакъв обрат?

 

Говориш тихо. Думите не чувам.

Отлитат бързо, диря не остават.

Не зная буден ли съм, или пък сънувам,

но сякаш казваш: ‘Пътят продължава...’.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...