10 сент. 2021 г., 12:09

РавноСметка

373 0 2

Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо.
Всъщност, заедно не струваме за нищо.
И всичко не ни стигна да си купим
дори едно измислено "Обичам те!"
А, живота все не спира да брои.
Но, не с пари, а с душа му се плаща.
Пулсът отмерва кой колко дължи
и спира. Безплатно е всяко изпращане.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 🙂 Поне собствените ни прекръдки са искрени.
  • Прегръщам те, защото не те давам на самотата. А "Обичам те" е хубаво, когато си го казваме и на нас самите. Имаме нужда не само от прегръдките на другите, но и от нашата искрена и сърдечна прегръдка

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...