10 сент. 2021 г., 12:09

РавноСметка

371 0 2

Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо.
Всъщност, заедно не струваме за нищо.
И всичко не ни стигна да си купим
дори едно измислено "Обичам те!"
А, живота все не спира да брои.
Но, не с пари, а с душа му се плаща.
Пулсът отмерва кой колко дължи
и спира. Безплатно е всяко изпращане.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 🙂 Поне собствените ни прекръдки са искрени.
  • Прегръщам те, защото не те давам на самотата. А "Обичам те" е хубаво, когато си го казваме и на нас самите. Имаме нужда не само от прегръдките на другите, но и от нашата искрена и сърдечна прегръдка

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...