РавноСметка
374
0
2
Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо.
Всъщност, заедно не струваме за нищо.
И всичко не ни стигна да си купим
дори едно измислено "Обичам те!"
А, живота все не спира да брои.
Но, не с пари, а с душа му се плаща.
Пулсът отмерва кой колко дължи
и спира. Безплатно е всяко изпращане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
