10.09.2021 г., 12:09

РавноСметка

370 0 2

Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо.
Всъщност, заедно не струваме за нищо.
И всичко не ни стигна да си купим
дори едно измислено "Обичам те!"
А, живота все не спира да брои.
Но, не с пари, а с душа му се плаща.
Пулсът отмерва кой колко дължи
и спира. Безплатно е всяко изпращане.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 🙂 Поне собствените ни прекръдки са искрени.
  • Прегръщам те, защото не те давам на самотата. А "Обичам те" е хубаво, когато си го казваме и на нас самите. Имаме нужда не само от прегръдките на другите, но и от нашата искрена и сърдечна прегръдка

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...