6 нояб. 2025 г., 10:16

Равносметка

209 0 0

Понякога животът се дели

на преломното "до" и "после".

Понякога оставаме сами

след удари, предателства и злости.

 

И срещите ни винаги са тук,

на разделителната права.

Където някой се оказва друг

и в своята посока продължава.

 

Понякога оставаме така –

с една идея по-недостижими

за нечия протегната ръка,

и някой който вика ни по име,

 

ще ни догони и ще ни познае.

И сигурно ще станем по-добри.

И сигурно ще издържим до края...

на пътя, в който крачиме сами...

 

Отново си подаваме ръце

на разделителната права,

Където някой ще ни предаде..

А друг със нас завинаги остава.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iva Harizanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...