6.11.2025 г., 10:16

Равносметка

212 0 0

Понякога животът се дели

на преломното "до" и "после".

Понякога оставаме сами

след удари, предателства и злости.

 

И срещите ни винаги са тук,

на разделителната права.

Където някой се оказва друг

и в своята посока продължава.

 

Понякога оставаме така –

с една идея по-недостижими

за нечия протегната ръка,

и някой който вика ни по име,

 

ще ни догони и ще ни познае.

И сигурно ще станем по-добри.

И сигурно ще издържим до края...

на пътя, в който крачиме сами...

 

Отново си подаваме ръце

на разделителната права,

Където някой ще ни предаде..

А друг със нас завинаги остава.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iva Harizanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...