Nov 6, 2025, 10:16 AM

Равносметка

  Poetry
211 0 0

Понякога животът се дели

на преломното "до" и "после".

Понякога оставаме сами

след удари, предателства и злости.

 

И срещите ни винаги са тук,

на разделителната права.

Където някой се оказва друг

и в своята посока продължава.

 

Понякога оставаме така –

с една идея по-недостижими

за нечия протегната ръка,

и някой който вика ни по име,

 

ще ни догони и ще ни познае.

И сигурно ще станем по-добри.

И сигурно ще издържим до края...

на пътя, в който крачиме сами...

 

Отново си подаваме ръце

на разделителната права,

Където някой ще ни предаде..

А друг със нас завинаги остава.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iva Harizanova All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...