2 окт. 2007 г., 14:04

Равносметка

910 0 8
Равносметка

Застанал за момент встрани от пътя,
в торбата на душата си поглеждам
и там между два-три белега от рани,
шепа утаена жал, купчина посърнали мечти,
пет-шест недоносени любови
и няколко недишащи надежди -
откривам неръждясалата истина:
"Суета на суетите" - и твойте стихове са суета,
защото са написани в суетно време.

Не можеш да излъжеш вечността,
дори преди това да си излъгал всички.

Защо тогава отново и отново
към листа бял посягаме,
тъй страстно, тиранично?
Дали защото думите във нас
като в затвор се мятат
и искат да избягат вън - да се спасят,
затуй ръцете ни, безсилни да ги задържат,
върху хартията ги отпечатват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...