2.10.2007 г., 14:04

Равносметка

912 0 8
Равносметка

Застанал за момент встрани от пътя,
в торбата на душата си поглеждам
и там между два-три белега от рани,
шепа утаена жал, купчина посърнали мечти,
пет-шест недоносени любови
и няколко недишащи надежди -
откривам неръждясалата истина:
"Суета на суетите" - и твойте стихове са суета,
защото са написани в суетно време.

Не можеш да излъжеш вечността,
дори преди това да си излъгал всички.

Защо тогава отново и отново
към листа бял посягаме,
тъй страстно, тиранично?
Дали защото думите във нас
като в затвор се мятат
и искат да избягат вън - да се спасят,
затуй ръцете ни, безсилни да ги задържат,
върху хартията ги отпечатват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...