Майкъл (Майк)
53 152
2.10.2007 г., 14:04 ч.

Равносметка 

  Поезия
539 0 8
Равносметка

Застанал за момент встрани от пътя,
в торбата на душата си поглеждам
и там между два-три белега от рани,
шепа утаена жал, купчина посърнали мечти,
пет-шест недоносени любови
и няколко недишащи надежди -
откривам неръждясалата истина:
"Суета на суетите" - и твойте стихове са суета,
защото са написани в суетно време.

Не можеш да излъжеш вечността,
дори преди това да си излъгал всички.

Защо тогава отново и отново
към листа бял посягаме,
тъй страстно, тиранично?
Дали защото думите във нас
като в затвор се мятат
и искат да избягат вън - да се спасят,
затуй ръцете ни, безсилни да ги задържат,
върху хартията ги отпечатват.

© Майк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??