Oct 2, 2007, 2:04 PM

Равносметка

  Poetry
902 0 8
Равносметка

Застанал за момент встрани от пътя,
в торбата на душата си поглеждам
и там между два-три белега от рани,
шепа утаена жал, купчина посърнали мечти,
пет-шест недоносени любови
и няколко недишащи надежди -
откривам неръждясалата истина:
"Суета на суетите" - и твойте стихове са суета,
защото са написани в суетно време.

Не можеш да излъжеш вечността,
дори преди това да си излъгал всички.

Защо тогава отново и отново
към листа бял посягаме,
тъй страстно, тиранично?
Дали защото думите във нас
като в затвор се мятат
и искат да избягат вън - да се спасят,
затуй ръцете ни, безсилни да ги задържат,
върху хартията ги отпечатват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...