Равносметка
Животът тъжен, самотата
във свойте стихове възпявах,
обричайки се на лъжата,
безславно в боя се предавах.
На вража милост се надявах,
за битка люта нямах смелост,
пред чужди мисли се прекланях
и оправдавах се в заетост...
Свещта догаря... Колко жалко!
Как всичко се превръща в спомен.
И ликът ми в огледалото
изглежда като клон отломен.
Пленен съм, в себе си затворен,
разнищен като стара плетка!
Дописвам лист, пред мен разтворен...
Дописвам свойта равносметка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
