3 нояб. 2007 г., 13:00

Равносметка 

  Поэзия » Философская
682 0 6
Животът тъжен, самотата
във свойте стихове възпявах,
обричайки се на лъжата,
безславно в боя се предавах.
На вража милост се надявах,
за битка люта нямах смелост,
пред чужди мисли се прекланях
и оправдавах се в заетост...
Свещта догаря... Колко жалко!
Как всичко се превръща в спомен.
И ликът ми в огледалото
изглежда като клон отломен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Предложения
: ??:??