ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
3.11.2007 г., 13:00 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
647 0 6

Животът тъжен, самотата

във свойте стихове възпявах,

обричайки се на лъжата,

безславно в боя се предавах.

На вража милост се надявах,

за битка люта нямах смелост,

пред чужди мисли се прекланях

и оправдавах се в заетост...

 

Свещта догаря... Колко жалко!

Как всичко се превръща в спомен.

И ликът ми в огледалото

изглежда като клон отломен.

Пленен съм, в себе си затворен,

разнищен като стара плетка!

Дописвам лист, пред мен разтворен...

Дописвам свойта равносметка...

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??