Равносметка
Животът тъжен, самотата
във свойте стихове възпявах,
обричайки се на лъжата,
безславно в боя се предавах.
На вража милост се надявах,
за битка люта нямах смелост,
пред чужди мисли се прекланях
и оправдавах се в заетост...
Свещта догаря... Колко жалко!
Как всичко се превръща в спомен.
И ликът ми в огледалото
изглежда като клон отломен.
Пленен съм, в себе си затворен,
разнищен като стара плетка!
Дописвам лист, пред мен разтворен...
Дописвам свойта равносметка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
