Равносметка
Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях,
измръзнал, гладен скитник е сърцето.
Доброто все за някого е грях,
а прошката - разлайване на псета.
Свирепа пустош, вместо чакан дар,
с усмивка зла поднесе ми съдбата -
ирония на алчен господар,
платил за робски труд с фалшиво злато.
Надеждите - посърнали слънца,
се свиват под продраните си блузи...
По Коледа се случват чудеса -
поредната възкръснала илюзия.
На мъртва точка времето ми спря,
сега съм само празна катедрала.
Последната свещичка догоря
и се стопи - обречена и бяла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
