17 дек. 2009 г., 16:08

Равносметка 

  Поэзия
941 1 13

Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.

И огън да намеря не успях,
измръзнал, гладен скитник е сърцето.
Доброто все за някого е грях,
а прошката - разлайване на псета.

Свирепа пустош, вместо чакан дар,
с усмивка зла поднесе ми съдбата -
ирония на алчен господар,
платил за робски труд с фалшиво злато.

Надеждите - посърнали слънца,
се свиват под продраните си блузи...
По Коледа се случват чудеса -
поредната възкръснала илюзия.

На мъртва точка времето ми спря,
сега съм само празна катедрала.
Последната свещичка догоря
и се стопи - обречена и бяла.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вики, чета и препрочитам ... Сякаш съм ти дал горчива чаша от моето време за тази точка, където се правят равносметките. Тъжна точка! Аз минах на проверка - каквото е останало и не ще да ме топли - аз го топля. Кажи на лирическата да прави като мен
  • Поздравления Вики. Както винаги на висота!
  • Невероятен стих, развълнува ме!Малко повече вяра , на коледа се случват чудеса!!!!
  • Браво!
    П.П. Някои остаряват като галоши, а други - като катедрали. Направила си своя избор, виждам!
  • !!!
  • Харесах!
  • Въпреки обречената свещичка, все пак катедралата винаги си остава...
    Катедрала!!!
    Поздрав за великолепието.
  • Чудеснаси!
  • Докосващо! Поздрави!
  • Натъжих се...
    Значи стихът ме е докоснал
  • Тъжно и изстрадано! Дано се случи истинско чудо по Коледа!
  • Не е ли още рано за равносметка Стихът наистина е прекрасен!Поздравления!
  • "Последната свещичка догоря
    и се стопи - обречена и бяла"
    Тъжен край...на един прекрасен стих!
    Повтарям се сигурно, Вики, но пък съм откровен!
Предложения
: ??:??