16 апр. 2008 г., 07:56

Равносметка

1.6K 0 13

 

             Равносметка

 

В живота трупаме години

с житейските формалности.

Така създаваме  половини

от неосъществени цялости.

 

И подиграли се със времето,

(а то неусетно си лети),

убиваме в зародиш семето,

на съкровените мечти.

                                               

От злобата ни, тъй позната,

пустеят нашите души.

Дори понякога съдбата

не може да ни промени.

 

Ще дойдат тези дни, когато

при равносметка ще ни заболи,

че миг пропуснат си е злато...

A останалото... е пари!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Русин Катански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...