16.04.2008 г., 7:56

Равносметка

1.6K 0 13

 

             Равносметка

 

В живота трупаме години

с житейските формалности.

Така създаваме  половини

от неосъществени цялости.

 

И подиграли се със времето,

(а то неусетно си лети),

убиваме в зародиш семето,

на съкровените мечти.

                                               

От злобата ни, тъй позната,

пустеят нашите души.

Дори понякога съдбата

не може да ни промени.

 

Ще дойдат тези дни, когато

при равносметка ще ни заболи,

че миг пропуснат си е злато...

A останалото... е пари!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русин Катански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...