16.04.2008 г., 7:56

Равносметка

1.6K 0 13

 

             Равносметка

 

В живота трупаме години

с житейските формалности.

Така създаваме  половини

от неосъществени цялости.

 

И подиграли се със времето,

(а то неусетно си лети),

убиваме в зародиш семето,

на съкровените мечти.

                                               

От злобата ни, тъй позната,

пустеят нашите души.

Дори понякога съдбата

не може да ни промени.

 

Ще дойдат тези дни, когато

при равносметка ще ни заболи,

че миг пропуснат си е злато...

A останалото... е пари!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русин Катански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...