Равносметка
В живота трупаме години
с житейските формалности.
Така създаваме половини
от неосъществени цялости.
И подиграли се със времето,
(а то неусетно си лети),
убиваме в зародиш семето,
на съкровените мечти.
От злобата ни, тъй позната,
пустеят нашите души.
Дори понякога съдбата
не може да ни промени.
Ще дойдат тези дни, когато
при равносметка ще ни заболи,
че миг пропуснат си е злато...
A останалото... е пари!
© Русин Катански All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
