Равносметка
В живота трупаме години
с житейските формалности.
Така създаваме половини
от неосъществени цялости.
И подиграли се със времето,
(а то неусетно си лети),
убиваме в зародиш семето,
на съкровените мечти.
От злобата ни, тъй позната,
пустеят нашите души.
Дори понякога съдбата
не може да ни промени.
Ще дойдат тези дни, когато
при равносметка ще ни заболи,
че миг пропуснат си е злато...
A останалото... е пари!
© Русин Катански All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
