Равносметка
В живота трупаме години
с житейските формалности.
Така създаваме половини
от неосъществени цялости.
И подиграли се със времето,
(а то неусетно си лети),
убиваме в зародиш семето,
на съкровените мечти.
От злобата ни, тъй позната,
пустеят нашите души.
Дори понякога съдбата
не може да ни промени.
Ще дойдат тези дни, когато
при равносметка ще ни заболи,
че миг пропуснат си е злато...
A останалото... е пари!
© Русин Катански All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
