22 апр. 2012 г., 12:39

Равносметка

Поэзия » Любовная

984 1 4

Отворих си прозорец за душата -
изморена е и иска да подиша.
Отворих и сърцето за мечтата си -
по пътя свой научи се да срича.

Отворих си вратата, за да влезеш,
но ти далече беше и... отмина.
Дадох и последната си риза,
но никой нужда нямаше от нея.

Осъдих себе си сама по залез
разкъсах се на хиляди парчета,
а любовта към тебе - жива рана,
учи се във самота да оцелява.

http://www.youtube.com/watch?v=MybfPnSEGkk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Истинско! Поздрав за стиха!

2013-11-16T14:09:18+02:00
pantommind (Драго)

браво!

2012-04-25T09:21:10+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"а любовта към тебе - жива рана,
учи се във самота да оцелява." - Тя винаги оцелява, защото е любов!
Поздрав, Розичке!

2012-04-22T23:06:43+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Мисля, че още е твърде рано за равносметка на лирическата! Поздравче!
<a href="http://vbox7.com/play:aa8160e7&al=2&vid=2296219 " target="_blank">Музика >>> </a>

2012-04-22T19:31:04+03:00