Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
22.04.2012 г., 12:39 ч.

Равносметка 

  Поезия » Любовна
825 1 4

 

 

 

Отворих си прозорец за душата -
изморена е и иска да подиша.
Отворих и сърцето за мечтата си -
по пътя свой научи се да срича.

 

Отворих си вратата, за да влезеш,
но ти далече беше и... отмина.
Дадох и последната си риза,
но никой нужда нямаше от нея.

 

Осъдих себе си сама по залез
разкъсах се на хиляди парчета,
а любовта към тебе - жива рана,
учи се във самота да оцелява.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=MybfPnSEGkk

© Жулиета Великова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско! Поздрав за стиха!
  • браво!
  • "а любовта към тебе - жива рана,
    учи се във самота да оцелява." - Тя винаги оцелява, защото е любов!
    Поздрав, Розичке!
  • Мисля, че още е твърде рано за равносметка на лирическата! Поздравче!
    <a href="http://vbox7.com/play:aa8160e7&al=2&vid=2296219 " target="_blank">Музика >>> </a>
Предложения
: ??:??