Отворих си прозорец за душата -
изморена е и иска да подиша.
Отворих и сърцето за мечтата си -
по пътя свой научи се да срича.
Отворих си вратата, за да влезеш,
но ти далече беше и... отмина.
Дадох и последната си риза,
но никой нужда нямаше от нея.
Осъдих себе си сама по залез
разкъсах се на хиляди парчета,
а любовта към тебе - жива рана,
учи се във самота да оцелява.
http://www.youtube.com/watch?v=MybfPnSEGkk
© Жулиета Великова All rights reserved.
Поздравче!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
