Равносметка
Равносметка
Млад и влюбен бях
в този свят банален,
пленен от твоя смях.
Потопих се със омая
в погледа ти уникален,
без пътя си да зная.
Туй е моят грях,
че рано посребрях.
С вик, пренесен в нощта,
нарушихме ний покоя,
отличихме само радостта -
да се чудиш защо си моя!
Сто лета да имам занапред,
бих те търсил във безкрая.
Дори да бъда старец блед,
за любовта ти пак ще си мечтая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
