Равносметка
Равносметка
Млад и влюбен бях
в този свят банален,
пленен от твоя смях.
Потопих се със омая
в погледа ти уникален,
без пътя си да зная.
Туй е моят грях,
че рано посребрях.
С вик, пренесен в нощта,
нарушихме ний покоя,
отличихме само радостта -
да се чудиш защо си моя!
Сто лета да имам занапред,
бих те търсил във безкрая.
Дори да бъда старец блед,
за любовта ти пак ще си мечтая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
