Равносметка
Млад и влюбен бях
в този свят банален,
пленен от твоя смях.
Потопих се със омая
в погледа ти уникален,
без пътя си да зная.
Туй е моят грях,
че рано посребрях.
С вик, пренесен в нощта,
нарушихме ний покоя,
отличихме само радостта -
да се чудиш защо си моя!
Сто лета да имам занапред,
бих те търсил във безкрая.
Дори да бъда старец блед,
за любовта ти пак ще си мечтая!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
