Равносметка
Млад и влюбен бях
в този свят банален,
пленен от твоя смях.
Потопих се със омая
в погледа ти уникален,
без пътя си да зная.
Туй е моят грях,
че рано посребрях.
С вик, пренесен в нощта,
нарушихме ний покоя,
отличихме само радостта -
да се чудиш защо си моя!
Сто лета да имам занапред,
бих те търсил във безкрая.
Дори да бъда старец блед,
за любовта ти пак ще си мечтая!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
