24 nov 2009, 18:52

Равносметка 

  Poesía » De amor
511 0 5

 

 

Равносметка

 

Млад  и  влюбен  бях

в  този  свят  банален,

пленен  от  твоя   смях.

Потопих  се  със  омая

в  погледа ти уникален,

без пътя  си  да   зная.

Туй  е  моят   грях,

че рано  посребрях.

С  вик,  пренесен  в нощта,

нарушихме ний покоя,

отличихме само радостта -

да  се чудиш защо  си  моя!

Сто  лета да   имам  занапред,

бих те  търсил във  безкрая.

Дори  да бъда старец  блед,

за любовта ти пак  ще си мечтая!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??