Равносметка в три стиха

Поэзия » Философская

510 6 10

РАВНОСМЕТКА В ТРИ СТИХА

Отглеждам бръчки с упоритост,

а под очите – празна пещ,

където с тъмна плодовитост

лавира утринният скреж.

Ръцете ми са уморени –

да мерят всичко на кантар.

От свободата си простенвам –

оказва се безмислен дар.

И преповивам тишината –

по-свидна ми е от дете,

защото – вярна и позната,

край мене дълго ще расте.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevel (Силвия Илиева)

На един дъх!

2022-06-21T10:21:23+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Иржи, мила, то че се чувстваме млади е добре, ама като се замисля - след 3 години се пенсионирам, не че има значение, дух да има да ни крепи

2022-06-19T10:32:54+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

А си толкова млада, Валя, откъде тия тъжни мисли?...Какво да кажат някои, които...са изпели песента си докрай, вече и тишината не ги плаши...Винаги ме е впечатлявал борбения ти дух! Още като студентка дъщеря ми придоби шепа бели косми и казваше "това са спомени от всеки изпит"...Та животът оставя белези- бръчки, косми, немощ...но щом сърцето си бие...

2022-06-19T03:00:01+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Благодаря, Тони,
Иве, илюзия е да смятаме, че нещо ни принадлежи, а какво ще оставим - и то е малко илюзорно

Прегръдки и на двете.

2022-06-18T18:56:07+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Ох, Вале, като се замисли човек- сами идваме на този свят и сами го напускаме. Болят ни пресните рани, но по различно усещаме болката. Преживяваме трагедиите си, но оставаме...Някак си, доколкото можем. И пак сме сами... Само създаденото от нас осмисля живота ни. Защото остава...Споменът за нас, прашинката от нас остава да живее. Прегръщам те!💗

2022-06-18T18:54:21+03:00