Равносметка в три стиха
РАВНОСМЕТКА В ТРИ СТИХА
Отглеждам бръчки с упоритост,
а под очите – празна пещ,
където с тъмна плодовитост
лавира утринният скреж.
Ръцете ми са уморени –
да мерят всичко на кантар.
От свободата си простенвам –
оказва се безмислен дар.
И преповивам тишината –
по-свидна ми е от дете,
защото – вярна и позната,
край мене дълго ще расте.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
