Разбиране...
Сега ти се мълчи? Разбирам.
Несправедливият живот боли ужасно!...
От истините, дето ни сервира,
докато му стоим на масата.
И аз ще замълча. Не вярваш ли?
Нима не ми личат отколешните рани?
От самотата денононощно, дразнеща
и всички мои алергични драми...
Обаче се научих на забравяне.
Болезнено, но още се изправям,
след всяко смъртносно падане,
копнежа ми по теб ме съживява...
Мълчи ми се. Признавам. Факт.
Мълчи ми се от устните ти. Страстни.
Такава тишина ще бъде знак,
че някак съм докоснал щастие...
Стихопат
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
