Разбита
Буреносно ме разбиваш до основи
и крещя, изкоренена в себе си.
Умират в самотата ми простори,
а стъпките износвам със нозете си.
По устните ми бяга пак мълчание
и под езика ми зазижда думите,
смеха ми полудява от ридание,
душевно болни, късат ме принудите.
Изгуби се от скитане душата ми,
прехранена със болката ми - сита,
безсъвестно ограбваш тишината ми,
и безнадеждно разпилявам се - разбита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
