Буреносно ме разбиваш до основи
и крещя, изкоренена в себе си.
Умират в самотата ми простори,
а стъпките износвам със нозете си.
По устните ми бяга пак мълчание
и под езика ми зазижда думите,
смеха ми полудява от ридание,
душевно болни, късат ме принудите.
Изгуби се от скитане душата ми,
прехранена със болката ми - сита,
безсъвестно ограбваш тишината ми,
и безнадеждно разпилявам се - разбита.
© Елица Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
