27.11.2007 г., 10:33 ч.

Разбита 

  Поезия » Друга
962 0 38

Буреносно ме разбиваш до основи
и крещя, изкоренена в себе си.
Умират в самотата ми простори,
а стъпките износвам със нозете си.

 


По устните ми бяга пак мълчание
и под езика ми зазижда думите,
смеха ми полудява от ридание,
душевно болни, късат ме принудите.

 


Изгуби се от скитане душата ми,
прехранена със болката ми - сита,
безсъвестно ограбваш тишината ми,
и безнадеждно разпилявам се - разбита.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??