Разбрах!...
Навън... вали...
очите ми
са пълни със сълзи.
Смееш се...
подиграваш ми се ти
и за миг
не се смили,
толкова болка ми причини.
Навън... дъжд... вали
в мен
буря се изви.
Ти... до мен
стоиш
ръцете ми
държиш
и си мислиш,
че ще ме заблудиш!
Очите... ти...
с насмешка в мен
се вглеждат,
а мислите ти
към друг те отвеждат.
Искрена... с мен... бъди,
ако не,
при другия върви!
Връщам се назад
и като
някой непознат
отново спомените
изживявам
и пак за теб
се замечтавам.
Искам, чувствам,
знам,
но без теб
съм сам.
Тъжен...
Дъжд... вали...
Слънцето...
зад облаче се скри.
За мен помисли
и бързо ме прегърни.
Усещам... знам...
искаш ме
и мен... там.
На острова на любовта
и без грам тъга
под красивата Луна
твоята душа
в едно
с моята отново се сля...
Щастие... любов...
с теб... преживях
и живота аз разбрах!
Любовта... е...
бурна, дива,
понякога красива... но горчива.
от Богдан Григоров... рогатия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдан Григоров Все права защищены
