Разбрах!...
Навън... вали...
очите ми
са пълни със сълзи.
Смееш се...
подиграваш ми се ти
и за миг
не се смили,
толкова болка ми причини.
Навън... дъжд... вали
в мен
буря се изви.
Ти... до мен
стоиш
ръцете ми
държиш
и си мислиш,
че ще ме заблудиш!
Очите... ти...
с насмешка в мен
се вглеждат,
а мислите ти
към друг те отвеждат.
Искрена... с мен... бъди,
ако не,
при другия върви!
Връщам се назад
и като
някой непознат
отново спомените
изживявам
и пак за теб
се замечтавам.
Искам, чувствам,
знам,
но без теб
съм сам.
Тъжен...
Дъжд... вали...
Слънцето...
зад облаче се скри.
За мен помисли
и бързо ме прегърни.
Усещам... знам...
искаш ме
и мен... там.
На острова на любовта
и без грам тъга
под красивата Луна
твоята душа
в едно
с моята отново се сля...
Щастие... любов...
с теб... преживях
и живота аз разбрах!
Любовта... е...
бурна, дива,
понякога красива... но горчива.
от Богдан Григоров... рогатия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Григоров Всички права запазени
