rogatia (Богдан Григоров)
22 91
28 abr 2009, 19:41

Разбрах!... 

  Poesía » Versos blancos
935 0 3

 

Навън... вали...

очите ми

са пълни със сълзи.

Смееш се...

подиграваш ми се ти

и за миг

не се смили,

толкова болка ми причини.

 

Навън... дъжд... вали

в мен

буря се изви.

Ти... до мен

стоиш

ръцете ми

държиш

и си мислиш,

че ще ме заблудиш!

 

Очите... ти...

с насмешка в мен

се вглеждат,

а мислите ти

към друг те отвеждат.

 

Искрена... с мен... бъди,

ако не,

при другия върви!

 

Връщам се назад

и като

някой непознат

отново спомените

изживявам

и пак за теб

се замечтавам.

 

Искам, чувствам,

знам,

но без теб

съм сам.

 

Тъжен...

Дъжд... вали...

Слънцето...

зад облаче се скри.

За мен помисли

и бързо ме прегърни.

 

Усещам... знам...

искаш ме

и мен... там.

На острова на любовта

и без грам тъга

под красивата Луна

твоята душа

в едно

с моята отново се сля...

 

Щастие... любов...

с теб... преживях

и живота аз разбрах!

Любовта... е...

бурна, дива,

понякога красива... но горчива.

 

от Богдан Григоров... рогатия!
 

© Богдан Григоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??