Разбухва пролет
Снегът изглежда
иска да е същият
в дървета,
заприличали на хора.
Ръката ми е в джоба ти,
а къщите
присвиват устни
в земната умора.
И те са тук.
Мечтите с летни шапки.
В косите
на зелени течни мълнии.
На твойто рамо
пърха ято капки,
очите ми
за пролет са изпълнени.
И хрускаме
по зимното усое,
а утре в клоните
разбухва пролет.
Вървим към залез,
утрото престой е,
а Февруари
сипе слънце, кротко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
Благодаря!
