Снегът изглежда
иска да е същият
в дървета,
заприличали на хора.
Ръката ми е в джоба ти,
а къщите
присвиват устни
в земната умора.
И те са тук.
Мечтите с летни шапки.
В косите
на зелени течни мълнии.
На твойто рамо
пърха ято капки,
очите ми
за пролет са изпълнени.
И хрускаме
по зимното усое,
а утре в клоните
разбухва пролет.
Вървим към залез,
утрото престой е,
а Февруари
сипе слънце, кротко.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
