Снегът изглежда
иска да е същият
в дървета,
заприличали на хора.
Ръката ми е в джоба ти,
а къщите
присвиват устни
в земната умора.
И те са тук.
Мечтите с летни шапки.
В косите
на зелени течни мълнии.
На твойто рамо
пърха ято капки,
очите ми
за пролет са изпълнени.
И хрускаме
по зимното усое,
а утре в клоните
разбухва пролет.
Вървим към залез,
утрото престой е,
а Февруари
сипе слънце, кротко.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
