31 мар. 2009 г., 15:57

Разбуждам улиците 

  Поэзия » Философская
506 0 2

РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени -
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мракът
пред земния ми дом,
с най-звездната врата -
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
Додето утрин - недопита глътка,
не съм забравил
               сред съня ù!

© Георги Чобанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • под нощната,
    от сънища на лястовици,
    натежала стряха...
    !!! силно...
    п.п. виждам,това го има и в предната публикация....защо?
  • Красиво! Комплименти, много загадъчно и мило звучи!
Предложения
: ??:??