31.03.2009 г., 15:57 ч.
Разбуждам улиците
РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени -
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мракът
пред земния ми дом,
с най-звездната врата -
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
Додето утрин - недопита глътка,
не съм забравил
сред съня ù!
© Георги Чобанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво! Комплименти, много загадъчно и мило звучи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
!!! силно...
п.п. виждам,това го има и в предната публикация....защо?