31.03.2009 г., 15:57

Разбуждам улиците

634 0 2

РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени -
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мракът
пред земния ми дом,
с най-звездната врата -
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
Додето утрин - недопита глътка,
не съм забравил
               сред съня ù!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Чобанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • под нощната,
    от сънища на лястовици,
    натежала стряха...
    !!! силно...
    п.п. виждам,това го има и в предната публикация....защо?
  • Красиво! Комплименти, много загадъчно и мило звучи!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...